Резюме за България

Промяна на прогнозата за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България в положителна посока предприеха икономистите на "УниКредит Груп" в периодичната си публикация за развитието на региона на Централна и Източна Европa (CEE Quarterly), представена в България на 13 януари 2010 г.

Според анализаторите на групата, България ще завърши 2009 с ръст на БВП от минус 5.2% (спрямо минус 6.3% първоначална прогноза), а за 2010 г. очакванията са за минус 1.5% (спрямо минус 2.5%).

Налице се няколко фактора, които ни правят по-оптимистично настроени за перспективата, пред която стои българската икономика, отколкото бяхме преди няколко месеца. На първо място, ребалансирането на текущата сметка протича с по-бързи от очакваните темпове, което ще помогне нуждата от външно финансиране по-бързо да достигне нива, които пазарите ще бъдат готови да толерират, обяснява Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк". С положителен знак е и фактът, че въпреки че спаднаха наполовина, преките чужди инвестиции все още продължават да покриват дефицита по текущата сметка изцяло. Позитивно влияят и възобновените структурни реформи в комбинация със стабилизирането на публичните финанси през втората половина на 2009 г.

Въпреки очакванията за по-нататъшно увеличение на бюджетния дефицит, експертите от "Уникредит" не предвиждат опасно отслабване на фискалната позиция, тъй като мерките за подобряване на събираемостта на данъците и засилване на контрола върху разходите започват да дават желаните резултати, се посочва в икономическата публикация на "УниКредит Груп". Икономистите на групата поставят акцент в анализа си и върху напредъка в борбата с корупцията, помогнала да се размрази голяма част от финансовата помощ от ЕС, което в комбинация с ускоряване на структурните реформи направи възможно през декември миналата година S&P да повиши перспективата пред кредитния рейтинг на България от негативна на стабилна.

За да достигне българската икономика нивата на растеж, близки до потенциала, ще са необходими около две години, смятат икономистите на "УниКредит". Това ще е периодът, през който трябва да набере скорост процеса на прехвърляне на производствени ресурси (капитал и работна сила) от прегряващите сектори, ориентирани към вътрешното търсене, към производства на продукти предназначени за износ.

Секторът на домакинствата също ще се нуждае от време, за да се присъедини към процеса на възстановяване. Ограничените потребителски разходи са основната причина за отрицателния икономически растеж очакван през 2010 г. Потребители ще бъдат под натиск, защото в България задлъжнялостта е по-висока в сравнение с повечето страни от ЦИЕ. Загубите на работни места са на път да достигнат върха си през 2010 г., когато се очаква да продължи преструктурирането на раздутия публичен сектор, прогнозират анализаторите от банковата група.

Изчистването на оставащи макроикономически дисбаланси ще продължи да ограничава икономическия растеж през тази година. В случай, че структурните реформи и възстановяването на стопанствата на основните ни външнотърговски партньори продължи, през 2011 г. нивото на икономическата активност в България постепенно ще започне да нараства и заетостта, макар и бавно, да се подобрява. Ускоряването на темпа на икономически растеж през 2011 г. ще бъде подкрепено и от стабилизирането на цените на недвижимите имоти в комбинация с нормализирането на потока от нови кредити. Процеса на възстановяване ще завърши през втората половина на 2011 г., когато икономиката ще започне да отчита темпове на растеж близки до потенциалния, обобщават в разработката си икономистите на "УниКредит".   

Таблица: Макроикономически показатели и прогнози

Пълния текст на доклада на "Уникредит груп" ще откриете в прикачения файл.

Резюме

Потоците на преки чуждестранни инвестиции ще паднат от около 1,7 трилиона щ.д. през 2008 г. до по-малко от 1,2 трилиона щатски долара през 2009 г. Възстановяването през 2010 г. се очаква да бъде бавно - с не повече от 1,4 трилиона щ.д., но през 2011 г. ще набере сила и ще достигне 1,8 трилиона долара. Това се посочва в Световния доклад за инвестициите 2009 на Конференцията на ООН за търговия и развитие - ЮНКТАД (UNCTAD), озаглавен Транснационалните корпорации, земеделското производство и развитието.

Докато потоците от преки чужди инвестиции (ПЧИ) бележат както глобален спад, така и спад в развитите страни, където възникна финансовата криза, потоците към развиващите се страни и икономиките в преход на Европа и страните от Общността на независимите държави (ОНД) миналата година продължиха да нарастват. Отчасти това показва забавяне, тъй като икономическата криза се усети от икономиките на развиващите се държави и засегна техният износ доста по-бавно.

Кризата промени релефа на ПЧИ и отбеляза дял на развиващите се икономики и икономиките в преход в глобалните потоци на ПЧИ от 43% през 2008 г. Тази промяна на модела на входящите потоци отчасти се дължи на големия спад на потоците от ПЧИ към развитите страни, който през 2008 г. се сви с 29% до 962 млрд. долара в сравнение с нивата от предходната година. Въпреки това САЩ остава най-голямата страна в света по приток на инвестиции, следвана от Франция, Китай, Великобритания и Русия. Появата на Китай и Русия  сред първите пет страни е знак за променящия се релеф на ПЧИ.

Входящите потоци на ПЧИ към развиващите се икономики нараснаха със 17%, достигайки 621 млрд. долара, като приблизително половината от тези потоци се дължат на Южна, Източна и Югоизточна Азия и Океания.

Най-голямото процентно повишение е в Африка (27%). Входящите потоци към Латинска Америка и Карибите продължиха да растат (с 13%), както и тези към Западна Азия (с 16%). Най-слабо развитите държави привлякоха рекордната стойност от 33 млрд. долара входящи ПЧИ през 2008 г.

Изходящите потоци на ПЧИ от развитите страни през 2008 година отбелязаха по-слаб спад (-17%) в сравнение с входящите потоци. САЩ запазиха позицията си на най-голяма страна, източник на ПЧИ, следвани от Франция, а Япония влезе в списъка на петте най-големи страни инвеститори. Като цяло изходящите потоци от развиващите се региони продължиха да нарастват, като през 2008 г. достигнаха 293 млрд. долара, въпреки че нивата в отделните региони варираха.

Транснационалните корпорации в Латинска Америка и Източна Африка и особено в Китай отбелязаха значителна експанзия, докато Западна Азия пък регистрира сериозен спад на изходящите потоци на ПЧИ. Сред развиващите се икономики и икономиките в преход трите най-големи източници на ПЧИ бяха Хонконг (Китай), Русия и Китай, които се подредиха сред 20-те най-големи инвеститори в света.

През първата половина на  2009 г. входящите преки чужди инвестиции (ПЧИ) към Югоизточна Европа и Общността на независимите държави (ОНД) намаляха с 46% в сравнение с нивата от същия период на 2008 г. През 2008 г. те отбелязаха ръст от 26% и достигнаха рекордните 114 млрд. долара. 2008 година беше осма поред на непрекъснат растеж на входящите потоци от ПЧИ. Входящите инвестиции останаха концентрирани в няколко страни, на първо място - Руската федерация, Казахстан и Украйна, с общ дял от 84% от всички такива инвестиции през 2008 г.

Входящите инвестиции от 70 млрд. долара в Руската федерация бяха основно свързани с мащабните вложения в либерализирания енергиен сектор, автомобилната промишленост и недвижимите имоти. Инвестициите в газовата и нефтената промишленост в Казахстан продължиха и формираха основния дял от общо 15-те млрд. долара преки чужди инвестиции, вложени в страната. В Украйна големите придобивания в банковия сектор и в производството на стомана достигнаха повече от 10 млрд. долара. Същевременно, както се посочва в доклада, очакванията са в краткосрочен план входящите потоци от ПЧИ към тези държави да спаднат поради финансовата и икономическата криза, спада на цените на стоковия пазар и очакваното близко изчерпване на основните възможности за приватизация.

Изходящите потоци от ПЧИ от Югоизточна Европа и ОНД продължиха възходящата си тенденция през 2008 г. и достигнаха 52 млрд. долара. Отново доминиращо положение тук имаха руските транснационални корпорации. През първата половина на 2008 г. руските транснационални корпорации продължиха да търсят нови пазари за своята продукция в чужбина и да се стремят към достъп до технологични иновации, прогресивен маркетинг и ноу-хау. През втората половина на годината обаче изтеглянето на инвестициите, замразяването или канцелирането на текущи придобивания доведе до значителен спад на изходящите ПЧИ.

Политиката представлява важен фактор за привличането на ПЧИ към този регион, а повечето политически промени в Югоизточна Европа и ОНД бяха благоприятни за чуждите инвеститори. Някои страни продължиха да либерализират регулациите, свързани с ПЧИ в определени сектори като например производството на електричество в Руската федерация, или отвориха някои други сектори, както банковото дело, търговията на дребно и телекомуникациите в Беларус за частично чуждо участие. Същевременно някои държави от богатите на природни ресурси членки на ОНД засилиха своя контрол над природните си ресурси с оглед на това да увеличат своя дял в крайните приходи. В същото време страните от Югоизточна Европа засилиха своите връзки с Европейския съюз. Хърватия води преговори по споразумението за членство, а Споразумението за стабилизация и асоцииране на Албания с ЕС влезе в сила на 1 април 2009 г.

България

България е сред лидерите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по привлечени през 2008 г. чуждестранни инвестиции, показва докладът, цитиран от радио "Дойче веле".

Същевременно обаче страната се нарежда в групата на държавите, които отчитат спад на преките чуждестранни инвестиции спрямо предходните години.

Според ЮНКТАД България е привлякла инвестиции за 9.2 млрд. долара миналата година. Това е спад от над 21% спрямо 2007 г. Като номинална сума цифрата изпреварва размера на привлечените инвестиции от някои страни от еврозоната като Словения, Словакия и дори Гърция.

ЮНКТАД поставя България в регионалната група, на която се пада лъвският пай от чуждестранните инвестиции - общо 77% от всички привлечени от Централна и Източна Европа капитали. В същата група са още Полша, Чехия и Румъния.

Поуките

Основен фактор, който допринесе за спада на глобалните потоци на ПЧИ, беше нарасналото деинвестиране от страна на транснационалните компании, се посочва в доклада. От средата на 2008 г. изтеглянето на капитали, под формата на репатрирани инвестиции, обратни вътрешно фирмени заеми или връщане на дълг към компаниите майки, превиши брутните потоци на ПЧИ в редица държави. Илюстрация на тази тенденция е фактът, че приблизително една трета от трансграничните сливания и придобивания през 2008 г. и първата половина на 2009 г. са продажби на филиали в чужбина на други компании.

Превод: Вестник "Монитор"

Пълния текст и резюме на доклада и ще откриете в прикачените файлове